- Защо се смееш? - възмутено попита тя.- Защото ми харесваш. - отговори той.- Омръзна ми да се шегуваш, когато не знаеш какво да отговориш.- Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност.

По гръбнака й преминаха парливи тръпки. (...) Винаги нещо й подсказваше да се пази от тази чувственост. Ала какво трябваше да пази сега? Една унизена гордост, едно оскърбено честолюбие, една стъпкана любов.

-Аз ще бъда силен утре - глухо изръмжа...- Не повече от днес, защото ви липсват качества.

Това е златното правило в търговията!... Когато някой се дави, натисни главата му дълбоко, за да имаш един конкурент по-малко...

Демокрация?... Ето ви демокрация!... Стачки, безредици, класова омраза... всичко друго, но не и творчески труд!...

Първият (Борис), излязъл от низините, съзнаваше опасността от бунта на гладните и разбираше, че привилегията на ситите беше несигурна и заплашена. Вторият (Костов), израсъл в охолство, считаше тази привилегия за естествена и не мислеше, че човек трябва да разваля спокойствието си с грозни и безогледни действия срещу работниците.

Стори му се, че Борис приличаше на фойерверк, който щеше да изгори ослепително върху мрака на някаква безсмислица.

Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.

Човек може да живее еднакво добре с десет или сто милиона зад гърба си. Защо притежателите им изпитват тоя безумен порив да прибавят още към тях?

И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.